Родината ни може да избяга от прехода, но не и

Родината ни може да избяга от прехода, само че не и от прякорите. Нотариуса, Еврото, а в този момент и Червеният корсар. В една от най-великите подиуми в „ Кръстникът III “ Майкъл Корлеоне изрича към този момент именитата имитация:

„ Точно, когато си мислех, че съм излязъл и те ме вкарват назад! “ Тези думи улавят гнева му, че не може да се отърве трайно и умерено от света на мафията и да бъде просто наедрял капиталист без кървава известност. Оставаме на незаконна вълна, само че се пренасяме в България.

Точно вземе, че си намерения някой по какъв начин има път оттатък мутренската хармония и крими нравите на 90-те и страната още веднъж се оказва заклещена в света на псевдонимите от подземния свят.

Родината ни може да избяга от прехода, само че не и от прякорите. Нотариуса, Еврото, а в този момент и Червеният корсар. Нито един от тези облици не е класическа деветдесетарска мутра с пълен врат, ланци и „ осигурителен “ бизнес, само че всички са част от един все по-странен сюжет за рекет, закани, кражба на бизнеси, надзор върху правосъдната система, споразумяване на арести и присъди, политически връзки плюс малко клошарство за цвят и аромат.

В края на работната седмица централната емисия на Българска национална телевизия стартира с напоителен репортаж за мистериозния Червен корсар – най-актуалния прякор в публичното пространство… към този момент. Разбрахме, че най-сетне бил оголен и спретнат на топло, откакто бе обвинен, че е изпращал закани по мейл на български магистрати и политици. Подписвал се като Червения корсар. Мъж на 35 години, евентуално психологично болен, описван като комбинативен от едни и асоциален от други.

Скитник, който си признал по какъв начин дирил места със свободен интернет, с цел да написа и праща от телефона си закани, очевидно „ въодушевен “ и „ подтикван “ от настоящите имена и кавги в правосъдната система. Поне по този начин споделят все още органите на реда, а след това и органите за всеобщо разпространяване на информация. Всичко може да се промени фрапантно в този пиратски сюжет като от пиратска видеокасета на второразреден трилър през 90-те, дублирана от един глас.

Вицовете се пишат сами – „ Червеният корсар, Нотариуса и Еврото влезнали в един бар… „ Даже не един а два – „ Осемте джуджета “ и „ SS club “. Да забележим какво прави един Червен корсар в страна, пленена от прякорите, взета на абордаж от съмнителни персонажи. Явно тук е търсена връзка с фамозния корсар Черната брада. Но цветът е заменен. Червеното е сигнално, сигнализира, предизвестява. Червеното е политическият цвят на комунистическа България.

Може ли скитникът да е търсил исторически асоциации? Дали си е представял, че клошарският му метод на живот в действителност е „ адвенчър “ през седемте морета? Очаквал ли е някакво богатство за изпратените закани? Може би в евро и то от Еврото? Плюс нотариална легализация от Нотариуса. Или най-малко от техните призраци, тъй като Пепи Еврото е безследно липсващ към този момент, а Нотариуса е убит.

Някой би трябвало да направи бг рок тайфа с незаконни прякори. Червеният корсар на бас китарата, Нотариуса на барабаните, Пепи Еврото вокал. Тези персонажи обаче по-скоро си мълчат, а музикалният декор за тяхното творчество следва да е чалга от 90-те. Прякорът Червеният корсар препраща към концепцията за безвластие, само че и премеждие. Напомня за принуждение и скорбут, за хора отвън системата и срещу разпоредбите.

Нотариусът е противоположен псевдоним – тук асоциацията е с буквата на закона и природата на разпоредбите, с престижа на юридическото знание. А Еврото е стратегическо название, с взор към евентуалното валутно бъдеще на страната. Има концепция за интеграция и финансова самодейност.

В комплект трите облика са съвършени приказни герои, които дружно с „ осемте джуджета “ потеглят из омагьосаната гора на правосъдната система. Приказката няма да има благополучен край и все едно е писана от Братя Грим, единствено че в случай че се бяха родили в проблематично семейство, малко преди „ епохата на Магурата “ и след това на трибуквените застрахователни структури.

Интересно е по какъв начин най-зрелищния и „ кино “ прякор Червеният корсар принадлежи на психологично болния друмник, а Нотариуса и Еврото са в действителност същинските играчи с въздействие и пари. Е, в минало време, де. При Нотариуса особено е малко като при художниците, които получават самопризнание чак след гибелта си. Приживе не беше прочут на всеобщата аудитория, а след насилствения си край провокира институционална рецесия из цялата страна и всеки към този момент го знае.

Но тук е и циничният трик – Нотариусът стана популярен не след гибелта си, а поради гибелта си. Убийството му го трансформира в звезда на престъпните схеми. Куршумът завери въздействието на Нотариуса и в този момент като едно видение с название той продължава да похищава най-високите равнища на правосъдната система и политиката. А пък Еврото няма късмет за реабилитация в средите на най-новите евроатлантически фигури. Някои деятели несъмнено биха го прекръстили на Рублата. Единственият заловен от закона прякор е на клошаря – доста комфортно, не мислите ли? Всичките истории около Червеният корсар ни карат да мислим, че разсъдъкът е капитулирал и е развял бялото знаме.

Трябва да си дадем сметка, че друмник с младежки прякор е водеща тематика в страната и да помислим какво споделя това за тази страна. Шегите са хубаво нещо, само че обстановката е сериозна. Май чакаме единствено Санитаря и Сестрата да дойдат. Само да не е сестра Рачид, нищо, че полетът несъмнено наподобява като да е над кукувиче гнездо.

Автор: Владислав Апостолов, urbn

За още настоящи вести: Последвайте ни в Google News

Още вести четете в категория Коментари.